Двойно зърно грозде

След бележките за двойния жълтък и двойния орех, днес продължавам с току-що открито двойно зърно грозде. Ясно се виждат двете семки във вътрешността. Всъщност публикувам само снимки, защото за първи път не откривам някаква информация относно поверия за такъв  случай в природата. Ако някой разполага със сведения може да ги сподели тук.

Битката при Клокотница – не само военен, но и морален връх в световен мащаб. Днес, 9 март, се навършват 782 години от битката при Клокотница.

На 9 март 1230 г., в деня на Св. 40 мъченици, се е състояла една от най-паметните военни и морални победи в българската история. Битката се води недалеч от река Клокотница и едноименното село, в близост до днешно Хасково, между българската войска, водена от цар Иван Асен II и войската на епирския владетел Теодор Комнин, който вероломно нарушава мирен договор и нахлува в българска територия. Теодор Комнин бил толкова сигурен в победата си, че взел в похода цялото си семейство и много придворни. За неприятна изненада на епирския василевс, по-малобройните българи, с набучения на копие нарушен договор,  го разгромяват напълно, като го пленяват ведно с цялото му семейство. След битката, благодарение на която България достига най-голямото си териториално разширение, цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен II е почитан и обичан „и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският хронист Георги Акрополит. Тази постъпка не само, че е необичайна в сравнение със суровите средновековни нрави, но и рязко контрастира с действията на византийския император Василий II спрямо войниците на цар Самуил няколко века по-рано. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той „не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи“. Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите.

(Снимка – Уикипедия)

Върху паметна колона в църквата  „Св. 40 мъченици“ в престолния град Търново е издълбан следния надпис, който по категоричен начин показва самочувствието на един успял български държавник:

„В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.“

Как ще ги стигнем… германците?! Пак за новата градската библиотека в Щутгарт

Може и да ви прилича на голяма книжарница, но това е новата градска библиотека в Щутгарт. Сухата статистика е:
– 2 подземни и 9 надземни етажа
– 500 000 заглавия
– стойност на вложението – 79 милиона евро.

Източник: http://www1.stuttgart.de/stadtbibliothek/

Вестник от бъдещето? 40 години от смъртта на Джон Ленън?!?

При „разкопки” в мазата открих стар вестник с любопитна информация от бъдещето. Статията отбелязва 40 години от смъртта на Джон Ленън, които в действителност се навършват през 2020 година (застрелян е на 8 декември 1980 г.). Излиза, че катастрофичните прогнози за край на света през 2012 г., извлечени от календара на маите, няма да се отразят поне на издаването на вестници. Състоянието на хартията е лошо, с вероятни поражения при преминаването на материята през тунел във времето. Находката щеше да бъде предадена за пълен анализ, но при по-внимателен преглед се установи, че страницата е част от вестник „Teenager love” от 2000 година.
Така се наложиха няколко версии за случилото се:
– авторът се е заблеял.
– редакторът се е заблеял.
– печатницата си е направила „шега”.
– кризата в училищата система е започнала точно както се предполагаше – в средата на деветдесетте години на 20 век – и продължава да се задълбочава.
– този Джон Ленън не е онзи Джон Ленън.
– математиката въобще не е това, което беше.

Леле, мале, хлъзгави плочки…

След последните снеговалежи плочките до шадраваните в центъра на Варна отново напомниха за себе си. Средно през 6 минути и 23 секунди се чуваше писък от паднал човек. Районът е включен в списъка на Гражданска защита за най-опасни точки в страната. Получихме и снимки от местопроизшествието:

Както винаги по това време на годината се завъртя и стария шлагер:
„Не плачи, майко, не тъжи,
че отидох ази във Варна,
във Варна, майко, зимъска.
Но кълни, майко, проклинай
плочките който закупи,
закупи, още, положи,
на центъра, майко, във Варна.
Та паднах аз, майко юнашка,
връз тези плочки измамни,
на центъра, на площада,
на площада, до шадравана.“

И още веднъж за Анти-Нобеловите награди за 2011 г….

За физика – международен екип от учени (Филип Перен, Сирил Перо, Доминик Девитер и Бруно Рагару, Франция и Херман Кингма от Холандия), които отговорили на въпроса защо състезателите, които хвърлят диск, получават замайване, а онези, които хвърлят чук, не получават. Оказало се, че хвъргачите на чук съсредоточват погледа си в една точка, а хвъргачите на диск не го правят.

За химия – група японски учени (Макото Имаи, Наоки Урушихата, Хидеки Танемура, Юкинобу Таджима, Хидеаки Гото, Коичиро Мизогучи и Юничи Мураками), които определили идеалната плътност на носеното от вятъра уасаби (силно лют хрян). Това знание позволява изобретяването на противопожарна аларма с уасаби, която ще буди спящи хора в случай на пожар.

За биология – Дарил Гуайн и Дейвид Ренц, които са направили необичайно проучване върху вид австралийски бръмбари (Julodimorpha bakewelli). Те открили, че този вид бръмбари опитват да се чифтосат с бутилки от определен вид австралийска бира. При това бръмбарите толкова се съсредоточват в усилията си да се чифтосат с бутилките, че или умират на силното слънце, или биват изядени от изгладнели мравки, или се налага учените да ги махнат физически от бутилките.

За математика – Дороти Мартин от САЩ (която предсказва, че краят на света ще е през 1954 г.), Пат Робъртсън от САЩ (която предсказва, че краят на света ще е през 1982 г.), Елизабет Профит (която предсказва, че краят на света ще е през 1990 г.), Лий Янг Рим от Южна Корея (предсказва, че краят на света ще е през 1992 г.), Кредония Муеринде от Уганда (предсказва, че краят на света ще е през 1999 г.), Харолд Кемпинг от САЩ (който предсказва, че краят на света ще е на 6 септември1994 г., а по-късно предсказва, че това ще се случи на 21 октомври 2011). Наградата им се дава за това, че са помогнали на хората да се научат да бъдат внимателни, когато правят математически изчисления и предположения.

За физиология – Анна Уилкинсън от САЩ, Натали Себанз (Холандия, Унгария и Австрия), Изабела Мандл (Австрия) и Людвиг Хубер (Австрия), които установили, че липсват каквито и да е било доказателства, че червенокраките костенурки се поддават на заразително прозяване.

За медицина – Мириам Тук (Холандия и Великобритания), Дебра Тремп (Холандия) и Люк Варлоп (Белгия) заедно с Матю Люис, Питър Снайдър и Робърт Фелдман (САЩ), Робърт Пиетрзак, Дейвид Дерби и Пол Маруф (Австралия) за това, че демонстрират как хората взимат по-добри решения за дадени неща, но по-лоши решения за други неща, когато изпитват силна нужда да уринират.

За литература – Джон Пери от Станфордския университет (САЩ) за своята Теория на структурното отлагане, която твърди, че за да имаш високи постижения винаги работи върху нещо важно, като го използваш за начин да избегнеш вършенето на нещо още по-важно.

За обществена безопасност – Джон Сендърс от университета в Торонто (Канада), който е направил серия от опити по безопасност, в които човек кара автомобил по главна магистрала, докато на главата му има козирка, която непрекъснато пада върху лицето му и му пречи на видимостта.

За психология – Карл Халвър Тейгън от университета в Осло (Норвегия) за опитите си да разбере защо хората въздишат в ежедневието си.

За мир – Артурас Зуокас (кмет на Вилнюс, Литва), за демонстриране на това, че проблемът с незаконно паркираните луксозни коли може да бъде решен, като бъдат прегазени с БТР.

Източник: сп. „Светът на техниката“, http://wop.cointech.net

Най-подробната база с данни за Петър Бобев!

След двегодишен труд най-подробната база с данни за биографията и библиографията на Петър Бобев, както и информация за интервюта, статии, рецензии, очерци и др., е вече налична на www.miroslav.eu  Невероятен писател, любимец на поколения българи, трън в очите на литературната критика; един скромен, но упорит и плодовит творец, заслужаващ много повече от сравнително кратката и непълна, а на моменти и неточна информация в интернет. Десетината статии, намиращи се в уеб-пространството и написани с много носталгия от възхитени почитатели, могат само да опишат в щрихи необикновенното влияние, което притежава всеки ред на Петър Бобев.
Желанието на създателите на базата с данни е да се възобнови интереса към творчеството на Петър Бобев и с общи усилия да се изгради най-коректната картина на мнногообхватното му творчество.

Неговите произведения и герои станаха нарицателни за голям кръг читатели, включително и в чужбина. Нека да споменем само част от тях: „Гущерът от ледовете“, „Белият лоцман“, „Заливът на акулите“, „Свирепия“, „Жрицата на змията“, „Теао Немия“, „Драконът от Луалаба“, „Симба“, „Куцият дявол“, „Опалите на Нефертити“, „Гонитба из южните морета“, „Отмъщението на мъртвия инка“, „Светещата гибел“, „Разум в бездната“, „Тайната книга“, „Зеленият вампир“, „Фаетон“, „Телената обеца“, „Каменното яйце“ и т.н., и т.н. Доближаващ се и на моменти изпреварващ с творческите си идеи писатели като Жул Верн, Карл Май, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Рафаело Сабатини, Артър Кларк, Майкъл Крайтън… Увлекателни приключения на различни континенти, съчетаващи история, наука, природа и фантастика.

Ако имате информация, с която да обогатите базата, не се бавете – тя очаква вашето съдействие.

Информация: www.miroslav.eu

Домато-пипер

Небезизвестният домато-пипер (домато-чушка, чушкодомат) – домат с формата на пипер (чушка) – напомни за себе си и се появи отново на различни места в България през 2011 година. Всъщност този сорт не е толкова необикновен, но по-интересното е, че напоследък явно се наблюдава смесване на семена от различни сортове, защото израства между насаждения с най-разпространените видове домати.

Най-лекият материал

Създадоха нов вид метал, който е най-лекият материал в света (към този мoмент).
Никел-фосфорната „микрорешетка“, описана тази седмица в сп.“Сайънс“, се състои практически от 99.99 процента въздух. Другите 0.01 части от процента представляват кухи тръбички с дебелина на стените от 100 нанометра,  които са 1,000 пъти по-тънки от човешки косъм. На снимката по-долу се вижда как образец от материала стои на върха на глухарче, без да причини огъване на изключително деликатните му части.

Източник – www.msnbc.msn.com

Двоен орех

Вчера попаднах на двоен орех, с което разширявам темата за двойните неща. Както и за яйцата с двоен жълтък, и за двойния (сдвоен) орех има няколко поверия като:
– Ако хвърлиш сдвоен орех срещу магьосница, тя вече няма да може да гадае.
– Ако момиче носи сдвоен орех в джоба си, шансовете й да се омъжи нарастват.
В момента орехът се предлага за ползване под наем.