Как се прави научен буламач или История на България според именит американски професор

Вземайки в ръка книгата „История на Черно море” (Издателство „Захарий Стоянов”, 2006 г., автор – Чарлз Кинг, 2004 г.) се настроих да науча нещо ново за този регион. Не останах излъган в очакванията си, но още преди да съм прочел и половината, се натъкнах на няколко сериозни исторически грешки и намеци, които ми направиха изключително неприятно впечатление. За момент помислих, че съм попаднал на някакво самодейно издание. Отново се върнах към предговора, в който научния консултант на изданието Николай Марков превъзнасяше настоящия труд и неговия американски автор: „… Обстоятелството, че Чарлс Кинг принадлежи към народ, необременен от столетните напрежения, изграждани в отношенията между многобройните черноморски народи, основаващи се в значителна степен на предавана през поколенията, емоционално обагрена националистична митология, му дава точно онази „бистрота” на погледа, необходима за създаването на една непредубедена и максимално истинна картина върху разглежданите от него исторически проблеми. Поради това книгата би била изключително полезна особено за нашите историци и политици […]. Дори когато те не са съгласни с оценките за някои исторически факти, поднесени от Кинг, със сигурност неговият начин на възприятие ще ги накара да се замислят върху тях и вярвам, че това ще им помогне за изграждане на един по-прагматичен поглед […].”
Чак сега разбрах защо е цялото това словоизлияние, предвид следните пасажи от книгата:
– „Първоначалната земя на българите се намирала далеч на изток, нагоре по река Волга – област, която картографите наричали „Велика България” чак до XVIII в.” (!?!)
– „Историците се ровели в миналото, за да открият доказателства за мореплавателните способности на […] древни племена. Връзката с морето била представяна като същност на националното величие. […] Новата наука етноистория търсела произхода на съвременните държави и нации в мъглявото минало. […] така тракийците били обявени за прародители на българите.”
– „… български историци спорели за древното местно население на Добруджа, [за тях били] прабългари.” (?!?)
– „И българи, и татари твърдели, че са наследници на древните български ханства, създадени първоначално по бреговете на Волга.” (!?!)
В специалните глави, в които се разглежда историята на народите, обитвали или все още обитаващи бреговете на Черно море, на България и българите са отделени едва 64 реда (по-малко от 2 страници при обем на книгата от 400 страници). Повече място е отпуснато дори на народа на калмиците!?! За пореден път ни се показва косвено, че сме „жалка нацийка”, и че всеки „капацитет” може да си пише каквото му хрумне за нас.
Мъдреците учат, че човек не може да знае всичко, но може да прочете запазеното от предшествениците, да събеседва с правилните хора за конкретната материя и да е особено внимателен при откриване на несъответствия. Професор Кинг от висотата на своя научен пиедестал не е счел за необходимо дори да прегледа официалните страници за България в интернет, камо ли да направи справка в големия брой чудесни книги и енциклопедии, издавани – представете си – и на английски език. Освен това се твърди, че професора владее перфектно руски език – съвсем достатъчно, за да може да научи нещо и от българските книги.
С голямо усилие се стремя да се възпирам от всякакви коментари, излизащи от позицията на местен национализъм. Дори и два реда да ни бяха отделили на нас, българите, пак би било по-добре – щеше физически да липсва място за сътворения исторически миш-маш.
Нека да обобщим! Професор Чарлз Кинг е утвърден учен от университета Джорджтаун във Вашингтон, специалист по история на нашия регион. Неговите книги и писанията в тях се приемат с огромна доза достоверност от широк кръг учени, студенти, ученици и любители на историята по цял свят. Всяка негова сериозна грешка нанася големи вреди върху знанията за определен народ. Книгата е издадена на у нас през 2006 г., а до момента не съм чувал да е имало коментар на български учени срещу явните глупости в нея. Обвинявам в бездействие и консултанта на изданието, който можеше тактично да впише някаква забележка под линия. За жалост българската наука се показа мека пред „великите” си американски колеги. Позор!

05.09.2012 г., един ден преди отбелязване на поредната годишнина от Съединението на България.