Произведено в провинцията – Георги Мишев, 1980

Произведено в провинцията – Георги Мишев, 1980, издателство“Христо Г. Данов“, Пловдив, I издание, 180 стр.

Съдържание:

  • Понесени от вихъра
  • Произведено в провинцията
  • Годината на арпаджика
  • Произведено в столицата
Четирите произведения описват злободневни теми на съвремието си (седемдесетте години на 20 век) в характерния стил на Георги Мишев. С най-силен хумористичен елемент, без по никакъв начин да са притъпени фейлетонно-саркастичните жегвания на обществени и лични пороци, виреещи в благотворната среда на развития комунизъм, е „Понесени от вихъра“. Филмиран под заглавието „Самодивско хоро“ (виж повече), всеки ред припомя реплики от филма. Вероятно над 90% от написаното е влязло без никаква промяна и във филма, което потвърждава ярката драматургична приложимост на произведението. Тук се появява отново образът на Неда Горанова, спомената и във „Вилна зона“ като акушерка на новобранеца Фео.
–––––––––––––––––––
Избрани откъси:
„Петият или шестият от доброволците поиска само един сапунарник…
– … Вземи повече бе, човек, от повече глава не боли!… Пък винаги можеш да ги размениш за нещо друго, за пешкирник например!
– Какво беше то?
– Хубава работа!… Ами че на какво си окачвате пешкирите?!“
–––––––––––––
„…какво стана с къщичката ви? Каква спретната беше, с две липи отпред, тука майчина милувка сетих най-напред. Тука под липите стари скачах и се смях, тука с весели другари неведнъж играх…
– Събориха я, госпожа. Блок ще строят там…
– Ти в тази къщичка се намери. Помня как ме извикаха посред нощ… Я какъв мъж се извъди!… А беше ей такова… голичко, слабичко… „Диша ли, госпожа Горанова?“ – питаше майка ти. – Ще го бъде ли?…“
–––––––––––––
„… И сме дошли при тебе, защото си човек с връзки… Така де, как иначе може да успее човек без връзки? Ти как си станал художник примерно…
– Но аз рисувам, госпожа…
– Че само рисуването стига ли?… Хайде де!… Не на мене тия!… Половината град през тези две ръце е минал, знам как стават работите…“
–––––––––––––
„- Оле! Щях да забравя!…Стефан…От електроуредите… Много те моли да му нарисуваш трийсет заека.
– Колко? – замръзна той с надеждата, че е чул погрешно.
– Трийсет. За всеки ученик – заек… За утре ги иска.
– Но аз заспивам, Таня…
– Няма как, Павле! Човекът ни намери електромера… И бели контакти обеща. Шуко. Имал връзки със завод „Найден Геров“.
– Киров! – изрева той истинското презиме на завода.
– … Киров, Геров – все едно…“
–––––––––––––
„… Ето този детайл е селенов токоизправител. Символ на нашия център, така да се каже… Другарят Сираков видя бая зор, докато се научи да ги рисува тия изправители…
– Машината по-трудно се поддава на рисуване от човека – каза представителката на администрацията. – Нали гледам внучето… Още не ходи в забавачница, а: точка, точка, запетайка, тире, минус, завъртайка и – човекът готов!
– Бе колко детайла има човекът! – каза скептично завеждащият „Личен състав“. – Една шепа…“
–––––––––––––
„Сираков му обясни: трябва нещо да се направи за тия въглища, не може да останат така под открито небе…
– Не ковем бараки, момче!… Коването на бараки не е регламентирано при нас… най-добре да вземеш да си я сковеш сам!
– Но аз нямам материали… И не ми е това работата…
– Каква ти е работата?
– Рисувам…
– Художник, искаш да кажеш!… Я колчав си мъж!… Вземи да побачкаш, да видиш как излиза хлябът!… Къде ще иде тоя народ, ако всички станем художници!… Няма да има кой една барака да ти построи…
– То и сега няма.
– Няма, защото се решават по-крупни задачи!…“
–––––––––––––
„- Изкуството трябва да бъде разбираемо – продължи читалищният човек. – Като твоето в по-голямата си част. Дърво – дърво! Жена – жена!… Ваза с цветя – ваза с цветя!…Тук например не бих казал… не е твърде… „Санаториум“ … Мда, има нещо… Прилича. И в това трябва да внимаваш – да прилича… И да не е толкова изящно, щом е понятно, никой не може да ти каже копче, както се изразява народът…“
–––––––––––––
„Отвъд градината беше сладкарницата, намериха маса отвън, поръчаха кафето, но Павел имаше предчувствието, че и този път нямада го изпият спокойно. Щеше да се появи някой, нещо щеше да мине по улицата или щяха да им приберат недопитите чаши поради внезапна инвентаризация.“
–––––––––––––
„- От учените чакай само ялови работи… Нали те измислиха бройлера! Това кокошка ли е?… Дунапрен!… На учените да останем, бая тегло ни чака, ами добре, че сме акъллия народ…“
–––––––––––––
„-… Наздраве!… Да стане апартамента, да се настаните по живо, по здраво, па на другото – майната му!… Аз така го разбирам тоя социализъм!… Всеки да гледа някак да я нареди!… Дето се казва, всеки сам да си го построи, социализъма!… Построим ли си личния социализъм, няма начин да не стане и оня, големият…“
–––––––––––––
„- На мен пък голото ми действува по-иначе… Настръхвам!… Като видя голо, и настръхвам… Да не забравя: какви плочки ще сложите в банята?
– Каквито намерим, майко…
– Само розови!… Никакви други!… От другите настръхвам!“
–––––––––––––
„-… Пристигне някой камион чак от Каспичан, по пътя не може да не се пукне нещо… това е чуплива материя. Бракуваме го с протокол, па на мен ми е жал да го хвърля. Човешки труд е положен!… И го домъкна тук. Пък кокошката, уж глупаво същество, но и тя разбира от хубаво… Откакто им сложих плочките и фаянсовите полози, започнаха да снасят повече… Фаянсът се оказа, че им действа.
– Фаянсът действа на живите същества!… Затова всичко е хукнало за фаянс… Де едно време такова нещо… плочка, сапунарник… Че и пешкирник, дорде не речеш… Сякаш не мога да си окача пешкира на пирон!…“
–––––––––––––
„-…обаче фаянс нямам в момента! – каза Никифоров. – Очаквам, но нямам.
– Ще дадеш за една баня. Седемстотин плочки. Розови.
– Розови нямам.
– Имаш-нямаш, ще дадеш.
– Вярвай ми, наборе!…
– Как да ти вярвам, … като падаш малко шмекер…“
–––––––––––––
„- Жената обича да бъде рисувана! – каза тъстът. – Накарай я да ти оглади панталона – няма време! Обаче ако и каже някой за рисуване, цял ден ще се мъдри насреща му…“
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: